Интервю на Петър Кръстев за в. „Гласът на земеделеца“

Промените, които наблюдаваме напоследък, се отразиха на фитосанитарното състояние на растенията. Заболеваемостта на културите е по-висока, появиха се и нови болести. Кога трябва да пръскаме – дали когато има подходящи условия за развитие на патогените, или когато вече има установена зараза; как и с какво да пръскаме – превантивно или терапевтично… Това са само няколко примера от богатата палитра от въпроси, които съпътстват земеделските производители и специалистите, заети пряко в производството. А компетентни отговори те могат да открият в новата книга на проф. д.с.н. Йорданка Станчева, за чието публикуване съобщихме в миналия брой на вестника. За мен е чест и удоволствие да разговарям по всички тези наболели въпроси с изключително ерудирания фитопатолог с идеята да бъдем полезни за нашите читатели, а и за всички, които ще черпят знание от това ценно, с практична насоченост четиво.

– Проф. Станчева, глобалните промени в климата имат ли отражение и върху фитопатогените, които вредят по растенията?

– Всички промени в климата се отразяват не само на растенията, но и на еволюционно свързаните с тях патогенни микроорганизми. Щом растенията се променят, щом технологиите се променят, то се променят условията за развитие и на фитопатогенните причинители на болести. Те в хода на еволюцията са приспособени един към друг и всяко изменение в един от компонентите на растенията води до изменение и на свързаните с тях трофично и топично фитопатогенни микроорганизми.

– Има ли грешки и от страна на човека за влошеното здраве на растенията?

– Онова, което наблюдаваме като следствие от антиекологичния подход за развитие на селекцията – намаляването на общата адаптивност, означава намаляване на отбранителната способност на растенията, на защитната им реакция към фитопатогените. Това е следствие, защото не може цялата енергия на растението да е насочена към продуктивността му и да остане енергия за отбранителна способност. Инфекциозният фитопатогенен фон се повишава и в резултат от съвременните технологии. Създават се възможности за натрупване на много голям брой микроорганизми, причинители на болести, чийто цикъл на развитие е свързан с почвата. Създаваме благоприятна среда за тяхното намножаване. Така че е естествено да се повишава инфекциозният фитопатогенен фон.

– Как се отразява прекалената химизация върху растенията?

– Използването на голямо количество торове, вкарването на много пестициди от само себе си намаляват общата адаптивност на растенията. Това е доказано – винаги има остатъчен ефект, от който растенията боледуват, в резултат на което болестите се намножават. И не само това – упражнява се един селективен ефект върху тях.

– Често чуваме – пръсках, но нямаше ефект…

– Никога няма 100%-ова ефективност на препаратите, винаги остава известно количество – част фитопатогени от популацията на патогена, които притежават по-висока агресивност и вирулентност по отношение на културата. Упражнявайки този селективен ефект чрез използването на много пестициди, ние даваме възможност да оцеляват най-агресивните, най-вирулентните, които след време започват да преобладават в популацията на патогена. Така че ние правим един несъзнателен отбор чрез хода на различните третирания, изменяйки популационната характеристика винаги по отношение на засилване и увеличаване количеството на високо агресивни индивиди в рамките на популацията.

– Как трябва да реагираме, когато няма ефект от третирането? Трябва ли за завишаваме дозата на дадения препарат?

– Когато няма ефект от дадено третиране, първата реакция е да се увеличи канцентрацията. Това е най-краткият път, най-вредната дейност за засилване на този процес на смяна на популационната характеристика. По-правилно е да се върви към смяна на активното вещество на друга база. Въпреки че ние сме ограничени, защото биологичноактивните вещества на повечето препарати не са чак толкова разнообразни по своята химична природа.

– Какво ще кажете за комбинирането на фунгициди?

– Правят се различни опити за комбинация на препарати с различна активна база, така че да се разшири тяхното биологично действие. Това дава възможност да се въздейства от различни страни на популациите на патогена, така че ефектът да бъде по-голям. Възможни са комбинации на системнодействащи с контактни препарати, които засягат различни групи гени, така че ефектът да бъде по-висок. Но дори и при тази стратегия пак идваме до онзи въпрос – колкото по-силен селективен натиск, толкова по-бърза промяна в популацията на патогена по отношение на нова и по-висока агресивност.

– Какви стратегии тогава да предприемат специалистите и земеделските производители?

– В тази посока трудно може да се направи оценка, или по-скоро трудно е вземането на дългосрочни стратегически решения. Отговорът ми е търсене на баланс чрез разнообразие навсякъде – при избора на видове, при избора на сортове, при избора на фунгициди, при избора на хербициди, при избора на технология за поддържане на почвената повърхност. Максимално разнообразие! Да не се атакува едностранно агроекосистемата.

– Напоследък се появиха нови болести по най-отглежданите култури у нас – житните, слънчогледа и др. Къде е причината за това?

– Всички негативни изменения са причина и за промени в популационната характеристика на свързаните фитопатогени. Ролята на климатичните изменения е също много голяма. Тя води до поява на не само традиционно съществуващи за нашата страна болести, които са добре изучени; друга група са болести, които са спорадично явяващи се, но с нарастваща вредоносност. През последните десетилетия тук се налага примерът с ръждите по житните, които в миналото са спорадично явяващи се, но сега нарастват определено и с подмяна на сортовия състав. Има и една трета група болести – това са болести, които са съвсем нови за нашата страна, внесени допълнително. Те са чужди за нашата агроекосистема и опасността от тях е всъщност най-голяма, защото в хода на еволюцията не са установили комплементарни връзки с растенията. При една дългосрочна прогноза обикновено се установяват такива връзки и патогенът съществува в минимално количество и не застрашава растението – то продължава да се развива нармално, като реагира с минимално намаляване на продуктивността, което икономически е допустимо. А новите патогени всъщност са най-опасни, защото няма такива комплементарни връзки, които да са установени. Ако трябва да дам пример – много такива болести има при слънчогледа – фома и фомопсис пристигнаха у нас от Румъния през 80-те години на миналия век. Съвсем нови за културата са бялата ръжда, вертицилиумът, повишава се вредоносността на брашнестата мана. Ние знаем, че при кръстоцветните винаги има брашнеста мана, но тя никога не е представлявала голям проблем. Пренебрегнахме я като малко вредоносен патоген, но явно, че под влияние на климатичните условия – брашнестите мани се развиват в условия на засушаване, вредата от нея става все по-голяма.

– Това ли са причините, които ви подтикнаха да напишете новата си книга с висока практична насоченост?

– Във връзка с казаното дотук, възниква необходимостта от нова литература за болестите по растенията, обоснована от смяната на сортовия състав, технологиите, промените в климата, промените на използваните химични препарати, новите протектанти, терапевтици и т.н. Всичко това обуславя споменатите изменения и необходимостта от една книга, разглеждаща болестите по полските култури на този етап, тъй като доста продължително време такава литература отсъстваше и новоизмененията не са отразени. Целта на тази книга е да предоставим литература, информация на производителя и на всички хора, които проявяват интерес към знание, отразяващо съвременното състояние.

– Какво друго полезно за растениевъдите засягате в тази книга?

– В книгата са отразени и много голям брой неинфекциозни болести, също провокирани от промяна на климатичните и на всички останали условия, за които говорихме; използването на нови и много химични препарати, за някои от които не знаем какво отношение имат при комбинация помежду си – синергетично или антагонистично по отношение въздействието им върху растенията. Предвид на това е и значението на токсикозите – те нарастват твърде много, намесват се в хода на инфекциозните болести, маскират признаците и много трудно можем да стигнем до тях. Така че всичко това е отразено в по-широк обем – неинфекциозните болести, както и нерегулируемите фактори – ниски, високи температури, хранителни дефицити, които поради изтощаване на почвата също са много голям проблем и също маскират симптомите на типичните инфекциозни болести и на споменатите токсикози…