Проф. Станчева: Промените в климата изискват ново ниво на земеделие

Проф. Станчева: Промените в климата изискват ново ниво на земеделие

Интервю на Петър Кръстев за в. „Гласът на земеделеца“

Разговорът с проф. д.с.н. Йорданка Станчева по повод излязлата наскоро нейна книга „Болести по полските култури“ е толкова интересен, че аз определено държа да го споделя с нашите читатели – агрономи и земеделци. Нещо повече, обясненията за появата на нови или забравени от миналото, но отново актуални днес болести, както и новите подходи в борбата с тях са изключително важни за практиката. През последните години природата изправи земеделците пред нови, непознати предизвикателства и те имат много въпроси, на които още чакат отговор. Голяма част от тези отговори се намират в книгата на проф. Станчева. Ще допълня, че професионалната насоченост на разговора ни до голяма степен се дължи и на участието на агроном Александра Живкова, управител на фирма „Агромио“, издател на книгата.

Завръщат се нежелани „гости“

Продължаваме с тема, която е в състояние изненадващо да изправи на нокти земеделските производители у нас. Болести, които се срещат у нас, но са се явявали спорадично и в голяма степен са били едва ли не ликвидирани, сега се връщат отново. Пример за това е жълтата ръжда по пшеницата. Характерно за тази гъбна болест е, че тя се развива при по-хладни условия в сравнение с кафявата листна ръжда и дори при по-висока надморска височина в области, разположени в по-прохладни условия – около морето или по-големи водни басейни. Според проф. Станчева нейната поява е пряко следствие от измененията на климата.

ТРУДЕН ВЪПРОС, ЛЕСЕН ОТГОВОР

Много често земеделците се сблъскват с дадена болест и не могат да си обяснят откъде е дошла – дали от почвата, или от семената. Маната по слънчогледа е много интересна болест, която ние почти бяхме ликвидирали, споделя проф. Станчева. И дава логично обяснение – тя се запазва както в семената, така и в почвата, и е христоматиен пример във фитопатологичната литература за патоген шампион, който се задържа най-дълго в почвата – до 7-8 години. Това е формата за продължителна системна инфекция, а масовото й разпространение се извършва чрез семената. Така че в случая и едното, и другото е вярно – болестта може да е дошла и от почвата, и от семената. Но в същото време двата типа симптоми много лесно се разграничават. Семенно преносимата форма е разпръсната, тъй като е на случайно болни семена и лесно се забелязва дори ако стоим накрая на нивата. Почвено преносимата форма също е характерна, защото е на хармани. Наблюдава се на по-ниски и по-влажни места, където по-дълго се е задържала вода. Обикновено в края на нивата, където почвата е по-утъпкана. Дори с почвообработки теоретично не е възможно болестта да се елиминира, след като имаме 7-8 години съхранение в почвата, но ако се прилага по-дълга ротация, инфекцията намалява. Заразяването със системната форма на мана по слънчогледа става основно чрез почвата, защото заразените растения много рядко дават семена. Семеннопреносимата форма е в по-малка степен.

БЯЛАТА“ РЪЖДА ПО СЛЪНЧОГЛЕДА Е ВСЛЕДСТИЕ ПРОМЯНА В ГЕНОТИПА НА РАСТЕНИЯТА

Тази нова за България болест се нарича „ръжда“ поради признаците, но по своята природа тя е мана към сем. Albuginaceae, което е част от разред Peronosporiales, където са всички останали мани, появяващи се при влажни условия. Тази болест много често се среща, заедно със същинската мана по слънчогледа.

Албуго се появява по много плевелни кръстоцветни растения, особено често се среща и системната форма по рапицата. Възможно е да е преминала от плевелните растения на слънчогледа. Тук голямо значение има генотипът на сортовете и хибридите – сортовете, които досега се реколтираха, не се заразяваха. Така отново стигаме до въпроса за общата адаптивност, пояснява проф. Станчева. При селекцията за сметка на продуктивността може да се освободи енергия, която да отиде за общата адаптивност – вигорност, жизненост на растението… Най-високо продуктивните сортове не могат да бъдат високоадаптивни, това теоретично не е възможно, категорична е проф. Станчева. Колкото по-екстремни са условията, толкова повече енергия трябва да се пренасочва към адаптивност, като се жертва част от продуктивността. Иначе се увеличават енергийните дотации.

Вече имаме и въпрос на читател: „В книгата има ли препоръки как да се справим по биологичен начин с болестите, без да увреждаме природата?“

В частта за контрол върху болестите в книгата са посочени всички възможни съвместими и взаимно допълващи се методи: агротехнически, биологични и химични. Те трябва да се комбинират така, че взаимно да се допълват, без да оказват негативни последици върху останалите участници в агроекосистемата – почвени микроорганизми от филоплана, от ризоплана и т. н. Биологичните мерки са по-ефикасни във вегетационни къщи, оранжерии и др., където има контролирани условия на средата. Те не са ефикасни в полското производство, където трудно могат да се приложат, пояснява проф. Станчева.

Контактни или лекуващи препарати?

Профилактичното третиране с контактнодействащи препарати се препоръчва, когато според дългосрочната метеорологична прогноза настъпват условия, които са благоприятни за развитие на даден патоген. Това важи за повечето болести от типа на мани, листни напетнявания, които искат капка вода или висока влажност. Но тъй като контактни препарати почти не се използват, работи се с терапевтици – лекуващи. За да бъдат приложени обаче, е много важно да се извършва непрекъснат мониторинг върху площите с полски култури, така че да се хване появата на първите признаци на патогена (петна), които служат за по-нататъшно разсейване. Трябва да се има предвид, че тяхното предпазно действие е силно ограничено във времето (от 3 до 5 дни), след което опасността от нов жизнен цикъл вече е много голяма и не може да се овладее. Така че най-правилният начин е третиране с терапевтици при непрекъснато наблюдение и улавяне на първите симптоми, защото след този период процесът става почти неконтролируем.

Комплексният подход е решаващ

Борбата с болестите трябва да е комплексна, а обоснованото решение се взема на база резултати от мониторинга, изрази компетентното си мнение и Александра Живкова. Тя цитира разговори със свои партньори земеделци, които често казвали: „Аз пръсках превантивно“! И в същото време запитаните се затруднявали да прецизират срещу какво точно са пръскали, защото фунгицидите не са широкоспектърни. В зависимост от активните вещества (които стават все по-малко поради забрана от законодателството в ЕС), действието им е срещу определени патогени. Затова е необходим мониторинг. Пропускането на някоя болест е много рисково и безотговорно, защото носи загуби, но трябва да избягваме и безконтролното и необосновано химично третиране, с което създаваме резистентни микроорганизми, допълни агроном Живкова. И сподели наблюденията си – земеделците вече са наясно, че изразът „Ори, мели, яж“ не е актуален. Земеделието е сложен и отговорен отрасъл!