Интервю на София Белчева, журналист на свободна практика
Трилогията “Болести по земеделските култури” съвсем наскоро стана факт с излизането на третата книга от поредицата – “Болести по зеленчуковите култури” на издателство Инфинити Букс. Тя бе естественото продължение на издадените до момента “Болести по полските култури” и “Болести по овощните култури”, които предизвикаха широк интерес от страна на земеделската общност. Авторът на трилогията – проф.д.с.н. Йорданка Станчева сподели акценти от най-новата книга:
– Проф. Станчева, към каква аудитория е насочена книгата “Болести по зеленчуковите култури”?
– С тази книга ще подпомогнем работата на всички земеделски специалисти, работещи както в областта на любителското, така и на интензивното отглеждане на зеленчукови култури; на всички производители, дистрибутори на семена, посадъчен материал, торове и пестициди; на студентите от агрономическите факултети; на всички ентусиасти, които се занимават на хоби ниво с отглеждането на тези видове, както въз основата на конвенционални, така и на биологични технологии.
Предвид значението на зеленчуковите култури като масово отглеждани и потребни за рационалното ни хранене, и разглеждайки зеленчуците като основен елемент в решаването на т.нар. “болести на цивилазацията”, се надяваме да подпомогнем всички хора, които имат отношение към правилното хранене. Защото мерките по контрол на болестите трябва да са подбрани много стриктно, с оглед на това да не се допуска попадането на остатъчни токсини в крайната продукция.
– Кои са основните фактори, които влияят върху здравето на зеленчуците?
– Всички зеленчукови култури са много податливи на най-различни болести. Има най-различни фактори, които влияят на това. Преди всичко, през последните години ние започнахме да извършваме една много интензивна промяна във видовата и сортовата структура. Появиха се много нови сортове и хибриди, които не са българска селекция (голяма част от тях със северен произход). Те не са адаптирани към нашите почвено-климатични условия. Освен това, в масовото производство се появиха редица фактори като култивационни съоръжения, които са климатизирани в различна степен с модификация на условията. Нещо повече – те се регулират на основата на компютърни технологии… Появиха се нови химични протектанти, нови терапевтични средства – т.е. промени се цялата технология на отглеждане на културите.
Високата чувствителност на зеленчуковите култури към причинителите на болести се дължи и на някои специфики на отглеждането им, които са свързани с получаване на много механични рани и навлизане на раневи паразити (при кършене, колтучене, превръзване…) – много практики, тясно свързани с потребностите им на отглеждане, водят до пренасяне на фитопатогени.
– Колко важна е правилната идентификация на патогените за зеленчукопроизводството?
– За да започнем да лекуваме тези болести, трябва да сме наясно какви са тези патогени – каква е тяхната етиология, какво представляват. Накратко – да извършим диагностика също както в хуманната медицина. Трябва да започнем с правилна диагностика, за да стигнем до съответните средства за контрол и лечение.
Диагностиката е първият елемент – трябва да знаем какво имаме като причинител на заболяването!
Между другото фитопатологията е взаимствала много от методите на хуманната медицина.
– Приличат ли си болестите при хората и при растенията в наши дни?
– Болестите при растенията, както и болестите при хората, са много различни видове. Както при хората, значението на вирусните болести и при растенията също се повишава.
И се счита, че това е породено от общото намаляване на имунните възможности поради лоши условия, неправилни технологии, промените в климата…
И при растенията имаме бактериални болести, както при хората. Те са сравнително малко на брой, ограничени най-вече при бобовите култури. Третата група са гъбните болести – при хората са основно свързани с покривните тъкани – кожа, косми…, но при растенията те са водещи. За тях имаме добре разработени мерки за контрол.
– Вирусните болести ли са най-голямото предизвикателство за зеленчуковите култури?
– Вирусните болести са с най-голямо значение за зеленчуковите култури. Също като при хората, след като се появят веднъж, те не се поддават на лечение. Профилактиката е важна! Но в никакъв случай не трябва да се игнорират и останалите групи болести. А предвид голямото разнообразие от зеленчукови видове и сортове, може да се каже, че има специализирани болести към всяка група зеленчуци. При бактерийните болести антибиотиците действат също както при хората, но те са забранени в земеделието, тъй като са за същите широкоспектърни болести, които се използват и в хуманната медицина и при една пандемия, може да се изработи устойчивост… Затова тук използваме само малка група медни средства за контрол на бактерийните болести.
Накратко – трябва да знаем какъв е патогенът, за да предприемем съответни мерки за контрол!
Ето защо в нашата книга, ние сме се опитали на базата на много цветни фотографии, направени в различни етапи от хода на патологичния процес, да подпомогнем диагностиката.
Акцентирали сме на приликата между някои болести на база на признаци и различнията.
– Какви стъпки трябва да предприемат земеделците за правилното определяне и действия спрямо фитосанитарното състояние на културите?
– Ние работим на база на признаци, които за голяма група от болести са характерни и позволяват лесна визуална диагностика и отчитане на всички съпътстващи фактори. За целта е много важно воденето на точни дневници – какво е правено в насаждението, кога какви проблеми са се появили, при какви условия). При затруднения на производителя, той би могъл да се обърне към лабораторияза оценка, където чрез специфични методи се получава съвсем точна информация – най вече за вирусните болести, при които визуалната диагностика не винаги е точна.
– Казахте за намалените “имунни възможности” на културите. По какъв начин може да се подсили имунитетът им, за да могат по-лесно да се справят с болестите?
– Въпросът е много резонен. Това е свързано с добро отглеждане на културите. Необходими са различни източници на хранене – органично (съдържа в себе си макро-, микроелементи, хуминови киселини, фулвинови киселини – които са витамините за растенията. Но за съжаление, използването на органика все повече намалява и дефакто ние не даваме на растенията достатъчно разнообразие и количество елементи, необходими за тяхното хранене. Тоест не им даваме всичко, което би повишило техния имунитет.
Друга голяма причина за намаляване на имунитета е провежданата от години антиекологична селекция.
– Какво имате предвид под “антиекологична селекция”?
– Ние провеждаме селекция, която е насочена към показателя “добив”. Да получим много продукция! Но по този начин цялата енергия на растението е насочена именно към това. На самото растение не му остава енергия, за да обезпечи своята адаптивност и устойчивост към различни стресови параметри на средата.
Това означава, че ние трябва да се откажем малко от продуктивността. Дори тя да падне до известна степен, ще освободим енергия, която да обслужва именно адаптивността и устойчивостта на растенията! Нещо, което в момента не правим!
– Какви са наблюденията ви относно влиянието на климатичните промени върху фитосанитарното състояние на културите?
– Има определена зависимост – преди всичко времето загуби цикличния си характер – онази смяна на метеорологичните показатели, към която отделните видове и сортове са се адаптирали добре. Отделни етапи от жизнения цикъл на зеленчуковите култури попадат в абсолютно неподходящо за развитието им време. Характерен пример са късните пролетни и ранните есенни слани…
Има и косвен ефект от промените в климата. Повишаването на температурите през зимата в последните години доведе до запазване и намножаване на много голям брой листни въшки, трипсове – насекомни вредители, които успешно презимуват. Те се явяват вектори (преносители) на много голяма част от вирусните болести.
– Нека поговорим за превенцията и кога трябва да употребяваме ПРЗ?
– Правилният начин е да се следи състоянието на културите. Трябва да си в своята нива – да гледаш признаците, нормално ли се развива растението. Трябва да познаваш здравото растение, признаците на основните болести и в какво се изразяват. Да се работи на база терапия. Още повече, че има и терапевтични химични препарати.
Но във всички случаи не трябва да отхвърляме предпазните пръскания – т.е. профилактиката. При зеленчуковите култури има задължителни пръскания, които съвпадат с основни мероприятия – преди извършване на някои културални практики, свързани с много рани или непосредствено след тях… Необходим е абсолютен баланс и най-вече съобразяване с времето – очакват ли се дъждове, градушки… или обратно – има ли засушаване – тъй като има патогени, които се развиват при засушаване. Преди пръскане трябва да се отчитат всички фактори – и климатични, и развитие на растението, и да се направи подбор на протектанти и терапевтици или профилактично действащи средства.
Трудна група са зеленчуковите култури и се изискват много знания, за да реагират земеделците както в критичните периоди за растенията с профилактични средства, така и в по-благоприятни периоди на база на наблюдения. Могат да се използват само терапевтично действащи средства, така че да не се натоварва културата от химична гледна точка.