Болести по трайните култури

БОЛЕСТИ ПО ТРАЙНИТЕ КУЛТУРИ съдържа следните раздели:

1. БОЛЕСТИ ПО ОВОЩНИТЕ КУЛТУРИ
– БОЛЕСТИ ПО СЕМКОВИТЕ ОВОЩНИ ВИДОВЕ
– БОЛЕСТИ ПО КОСТИЛКОВИТЕ ОВОЩНИ ВИДОВЕ
– БОЛЕСТИ ПО ЧЕРУПКОВИТЕ (ОРЕХОПЛОДНИТЕ) КУЛТУРИ
2. БОЛЕСТИ ПО ЯГОДОПЛОДНИТЕ КУЛТУРИ
3. БОЛЕСТИ ПО ЛОЗАТА

„Опазването на трайните култури – овощни дървета, ягодоплодни растения и лозя от болести, е особено съществена част от тяхната технология на отглеждане. Причината за това се корени в биологичните и специфичните им агротехнически особености. Като правило, тези видове имат многогодишно развитие и са подложени целогодишно на въздействието на неблагоприятните екологични фактори, в т.ч. ниски зимни температури, пролетни понижения на температурите, слани, градушки, суши, суховеи и т.н. Неблагоприятното въздействие на околната среда отслабва общото развитие на растенията, ограничава имунологичната им реакция и често е причина за повишаване активността на фитопатогенните организми, причинители на инфекциозни болести, които проявяват специфични изискваня към външните условия.
В хода на жизнения цикъл на овощните дървета, ягодоплодните растения и лозята настъпват съществени изменения във видовия състав на фитопатогенните микроорганизми. От паразитиращите по листната маса патогени, които преобладават в млада възраст, до ксилофитите, чиито брой се увеличава при застаряване, и следберитбените болести, развиващи се в периода на съхранение. Освен това многогодишния характер на развитие на тази група култури дава възможност за постепенно натрупване на инфекция паралелно с нарастване и застаряване на насажденията. Към това трябва да се добави и факта, че в хода на онтогенетичното им развитие растенията постепенно губят адаптивността си, в т.ч. и възможност за формиране на имунологичен отговор, поради което тяхната уязвимост спрямо причинителите на редица добре известни болести прогресивно нараства.
Непрестанната интродукция на нови видове и сортове трайни култури, вегетативният начин на размножаване, както и необходимостта от извършване на разнообразни резитбени операции могат да бъдат причина за внасянето, аклиматизирането и разпространението на голям брой нови, силно вредоносни и недобре проучени фитопатогенни микроорганизми, което се набюдава непрекъснато в широката практика.
Посочените биологични и технологични особености в развитието на трайните култури, както и фактът, че много често те се консумират в свежо състояние и трябва да имат атрактивен и добър търговски вид, повишава значението на фитопатологията в общата растителна защита, практикувана при тази група растения.
В същото време вследствие високата биологична стойност на плодовете и значението им не само като храна, но и като лекарство, е необходим много внимателен подбор на прилаганите мерки за контрол. Нужно е да се използва целият наличен арсенал от мероприятия, в т.ч. селекционно-генетични, агротехнически, физико-механични, биологични и едва сред тяхното изчерпване да се пристъпи към приложението на химични средства. Поради многогодишния дървесен или храстовиден характер на повечето трайни култури, те формират сравнително стабилни екосистеми, с постоянен състав и балансирано взаимодействие между отделните им компоненти, включително и на паразитиращите фитопатогенни.  Това е предпоставка за по-добър успех при отглеждането им на основата на екологични или щадящи технологии – интегрирана система за контрол на вредителите, биологично или биодинамично земеделие и т.н.
В книгата „Болести по трайните култури” е направен опит да се предостави многостранна информация, с която да се подпомогне контролът на болестите по трайните култури – диагностика на симптомите на различни етапи от развитието на патологичния процес и при различни условия на външната среда, описание на причинителите и основните етапи от тяхното развитие, източниците на първично и вторично инфектиране, до заключителния етап, включващ навременно и ефикасно използване на всички възможни и съвместими средства за борба, така че да се реализира максимално висока екологична и стопанска ефективност, с най-малко негативни последствия за околната среда и останалите компоненти на агроекосистемите.“